Дядо Мраз с пола помага на хората в Източна Украйна

Понеделник, 2015, Януари 26 10:30

17 15

Дядо Мраз с пола помага на хората в Източна Украйна

Взривовете, отекващи в квартала, са безсилни да пропъдят жената

Тя е на 63 години и кипи от енергия. Людмила Ежунова - по прякор Дядо Мраз, обикаля ден след ден с малка камионетка най-силно обстрелваните квартали на Донецк в размирна Източна Украйна, където раздава на местните жители хляб и всякак ги подпомага, пише Летисия Перон от Франс прес.

С червено-бял калпак на главата, тя е навлякла куп дрехи една върху друга, а отгоре - бяла тениска подарък с червен надпис "Дядо Мраз е за мир". Днес нейна задача е да помага на трудно подвижни пенсионери, изселващи се от зоната.

Жителка на район "Октябърский" в Донецк, където много сгради са разрушени от обстрелите, възрастната жена трябва да бъде настанена в болница. В апартамента й няма нито вода, нито ток.

Тази операция е поверена на Ежунова - или Дядо Мраз (тя обичала навремето да се маскира пред децата като добрия старец). Доброволката е потърсила за помощ двама бойци на самозваната Донецка народна република, които да пренесат пенсионерката до колата.

"Обикновено не ме придружават въоръжени. Нямам нужда от защита", подхвърля миниатюрната жена. По принцип работи заедно само с шофьора, който е цивилен и собственик на камионетката.

Докато въстаниците настаняват в колата Ирина и съпруга й, Людмила събира торбите с храна и лични вещи на пенсионерката, после ги нарежда зад седалките. Пак там намества и клетка за птички.

"Толкова се радвам, че хората дойдоха да ме вземат. Вижте на какво прилича блокът!" - въздиша Ирина.

Втора спирка по маршрута: домът на 76-годишния Александър Найденко. Възрастният мъж е парализиран след мозъчно-съдов инцидент преди осем години.

Дъщеря му Татяна е решила да го прибере в своя дом, където живее и майка й, в по-спокоен квартал на Донецк - крепост на проруските сепаратисти.

Старецът обаче не иска да напусне апартамента, с който е свикнал. Изнасят го, облян в сълзи.

"Издържа, колкото беше възможно. Майка ми също не искаше да си тръгне. Но щом вече нямат вода, нямат ток, щом всичко е прекъснато, вече се налага да напуснат", обяснява Татяна. "Търсих помощ откъде ли не, преди да открия Людмила", казва тя.

От април миналата година в Украйна се разгаря кръвопролитен конфликт между проруски сепаратисти и редовната украинска армия, в който загинаха над 5000 души. От няколко дни битките и обстрелите са двойно по-жестоки.

Най-много страдат мирните жители. Пенсионерите например не вземат пенсии от месеци; мнозина разчитат само на хуманитарна помощ, за да оцелеят.

Зачестяват и проявите на солидарност сред местните хора. Людмила е решила да предложи помощта си в самото начало на конфликта. Тя не крие презрението си към управляващите в Киев и към народното движение Майдан, успяло миналата година да свали проруските власти.

Още с избухването на първите битки е заминала за Славянск - също крепост на проруските бунтовници, преди украинските сили да си върнат града. "Карах там хуманитарна помощ", казва тя.

Обяснява, че не помага само на инвалиди - освен това събира от "дарителски фондации" всичко, каквото успее, за да осигури храна на хората в най-пострадалите квартали. Повечето международни организации, разпределящи хуманитарни помощи, рядко обикалят тези места от съображения за сигурност.

"Каквото ми дадат тук или там, всичко раздавам. Като Робин Худ", шегува се тя. При случайни срещи "хората ни казват от какво имат нужда - дрехи, цигари, храна. И ние донасяме, каквото можем", добавя Людмила.

Експлозиите, отекващи в квартала, са безсилни да я пропъдят. "Днес е опасно да пътуваш с тролей, да чакаш на спирка, да стоиш в апартамент, да ходиш по улиците. Навсякъде е опасно", казва тя.

Източник: dnes.bg

За категория страница

Loading...